Аз винаги съм се впечатлявала от нашите Възрожденци и съм си мислила, че днес може да послеваме техния пример. По-специлано за начина, по който постепенно започват да стават фактор и донякъде да направляват съдбата си и да се взимат под внимание.
Освен, че са спомогнали за образованието на стотици деца, те постепенно започват да влизат в местната управа (меджлис мисля, че се казваше) и да се чува и тяхната дума.
Днес, това, което можем да направим е да вкараме в общинските съвети и народното събрание хора, които радеят за България и които биха работили за постигане на тези краткосточни, сердносрочни и дългосрочни цели. При положение, че сме парламентарна република, негласуването не е вариант.
Друг начин за постигане на целите е обединяване силите на вскички ни – в България и чужбина и да се опитаме да затворим тази пропаст, която се отвори. В България винаги е имало гурбетчии, но като, че ли такава нетърпимост като днес не е имало.