[Жана Божилова]

Сред незаконовите средства:

Поради липсата на силен политически лост за защита и свобода на България в момента, мисля че решаването на някои от въпросите трябва да започне на лично,местно ниво без държавата.Не съм против политическите партии и законовите средства по принцип, но работейки по тази линия нищо не пречи да работим и по-директно за собственото ни спасение!

По отношение на физическото ни оцеляване:
Представям си създаване на автономни стопанства в не големи групи от по няколко семейства, съмишленици, приятели,роднини. Създаване на местни структури като детски ясли,училища, читалища,земеделски стопанства, алтернативен обмен на стоки и услуги, независими от държавата и от банките. (Например някои обменят услуги в брой часове. Да кажем при ремонт на къщи, хората умеещи да правят различни неща, си обменят часове труд, а не пари.) Такъв тип мини общества могат да съществуват единствено чрез гаранцията на общоприет морал и добра воля. Те биха могли да имат толкова разнообразни структури, колкото са разнообразни хората и техните нужди. Когато се създаде подобна силна, жилава и жизнеспособна среда за живот, външният натиск губи от разрушителната си сила. Например при една енергийна или хранителна криза, подобни мини общества биха осигурили жизнени сили за по-сериозните битки, които могат да се водят и в градовете. Животът на село по естествен начин сближава и обединява хората, а това обединение е доста наложително като се има предвид,че България е в нещо като идейна гражданска война в момента. Вероятно е обаче и обратното – едно поредно разделение да се получи по този начин,между тези които избират селата и тези, които остават в градовете, но това е друга тема.

Друг много важен момент ми се струва образованието. Чрез него се сее бъдещето на България в по-дългосрочен план. В едни такива малки общества, спокойно могат да бъдат организирани образователни и културни събирания от всякакъв вид. Достатъчно е да се появят доброволци, които да дадат малко от времето си на децата.
( И за да не съм голословна, бих предложила безплатни кръжоци по изкуства за тях, тъй като това умея да правя. Занаятите биха могли да се възродят, както и полу-фабричната изработка на много изделия без кой знае какви инвестиции. )

Такива кръжоци би могло да има по всички предмети и така бихме могли да си възвърнем духовността, историята, математиката, правописа и т.н. Тоест онова, което държавата не прави или прави зле, да си го създадем сами.
Всичко това е естествено свързано със завръщането към селата, които плачат за ремонт и грижа. Но къщи има предостатъчно.Мисля,че възраждането на селата е основна част от спасението на България.

По отношение на енергийната независимост:
На село огромна част от разходите за отопление биха могли да бъдат намалени чрез въвеждане на нови техники за изолиране на дома. Интернет прелива от информация за всевъзможни методи за пестене на енергия, но също и за произвеждането й. Една енергийна криза може да се окаже мощен импулс за въвеждане на тези идеи в практическия, ежедневен живот.
Екологията и устойчивото развитие не са монопол на левите западни партии или ЕС. Това са необходими и добри за живота неща, които бяха заграбени и опорочени от глобалистите. Тоест пермакултурата, свободната енергия и всички щадящи природата практики могат да се окажат истински лост за спасение в трудни времена, защото те не са скъпи. Просто изискват познания и труд. Познанията се обменят, както и трудът, Всичко почива единствено на добра воля.
Ето няколко приложения:
Обмен на познания за събиране и пречистване на дъждовна вода, за отопление и изолация с подръчни материали,глина, слама, производство на биогаз от растения, отопление на парници чрез топлината на земята или компост, високопродуктивно земеделие, без изкуствени торове,с малко вода и копаене и т.н.Познанията за земеделието са се развили неимоверно от времето на бабите и дядовците ни,поради огромния световен обмен на опит и интернет. А докато някои от тях все още са живи, разполагаме и с безценния им опит.

Същото е със слънчевите фурни, кутиите за готвене, климатиците и т.н.

Всичко това не пречи на по-мащабните решения,атомни и електроцентрали, но ми се струва че би помогнало в идните няколко години, в случай че политиката отиде на зле.А току виж се оказало и благодат !

В резюме автономни стопанства в малки групи от няколко семейства, безплатни образователни центрове за деца и възрастни, възраждане на занаятите и завръщане към селата ми се струват едни съвсем разумни и реалистични начини за укрепване на България и на българския дух.
Всъщност това вече не касае само България. Разумните хора навсякъде по света се ориентират към автономност и самодостатъчност и взимат нещата в свои ръце. Дори и хора с големи финансови възможности се ориентират към подобни практики.
Освен това разпръсването на населението по селата би направило прилагането на всякакви диктаторски мерки по-трудно.Всички видяхме какво стана по време на така наречената пандемия.

Нужно е пълно гражданско неподчинение, съчетано със способност за оцеляване. Така, каквото и да се случи на политическо ниво, едно разпръснато по селата население би имало доста по-добри шансове за оцеляване от струпаните и зависими за всичко жители на големите градове. Достатъчно е една бомба да падне или да ти спрат водата и животът може да заприлича на този в Мариупол.
Тоест организирането на един нов живот на село може да се окаже приоритет в идните години.

Извинете,че стана дълго.