Сърнела ВоденичароваВАЖНЕН МАТЕРИАЛ ЗА ИСТОРИЯТА НА ЗЕЛЕНАТА СДЕЛКА:
Високотехнологична технократска система за въглеродни кредити
сеп. 30, 2021
Движението за технокрация е социално движение, активно в Съединените щати и Канада през 30-те години на ХХ век, което предпочита технокрацията като система на управление пред представителната демокрация и съпътстващата я партийна политика. Историците свързват движението с Техническия алианс на инженер Хауърд Скот и организацията Technology Incorporated.
В основата на визията на Скот е „енергийната теория на стойността“. Тъй като основната мярка, обща за производството на всички стоки и услуги, е енергията, той смята, че „единствената научна основа на паричната система също е енергията“ и чрез използването на енергиен показател вместо паричен (енергийни сертификати или „енергийно счетоводство“) може да се направи по-ефективен дизайн на обществото.
Известно произведение, което разказва за бъдеща технократска дистопия, е романът „Прекрасният нов свят“ на Олдъс Хъксли. Обществото, разделено на касти, хора, за които майка и баща са мръсни думи, начинът на зачеване и раждане, са подчинени на култ към науката, култ, подобен на настоящия сциентизъм, ръководещ политиката относно пандемията. Сциентизъм и наука са различни неща. Сциентизмът, култът водят обществото, а истинската наука „трябва най-предпазливо да я държим на синджир и с намордник“.
Kакто признава Мустафа Монд: „Не само изкуството е несъвместимо с щастието — несъвместима е и науката.“.
„Ние вярваме в щастието и устойчивостта.“ (Мустафа Монд, „Прекрасният нов свят“)
Целите за устойчиво развитие (ЦУР) на ООН са „план за постигане на по-добро и по-устойчиво бъдеще за всички“. Целите за устойчиво развитие са създадени през 2015 г. от Общото събрание на ООН, трябва да бъдат постигнати до 2030г и са продължение на нещо, известно като Програма 21.
Юни, 2019г ООН и Световният икономически форум (СИФ) подписват меморандум за разбирателство относно стратегическата рамка за партньорство за Програмата до 2030г. Публично-частните фашистки партньорства, както в случая между ООН и корпоратокрацията на Клаус Шваб (президент на СИФ), са градивни единици на „капитализъм на заинтересованите“. Клаус Шваб е човекът, който ни каза, че в 2030 година „няма да имаме нищо и ще бъдем щастливи“. Друг ключов играч в капитализъм на заинтересованите са неправителствени организации и „леви“, които са фронт за интересите на корпорациите, дефинират социалните и екологичните проблеми и изфабрикуват обществено съгласие за налагането на фашистки „решения“.
ESG (екология, социално, управление) рейтинг е метрика за бизнеса, според която предприятието има репутация на „почтена компания“ и се съобразява със своето въздействие върху света, служителите си и екосистемата. Високи ESG показатели означават екологична, социална, инклузивна и с прозрачно управление фирма. Тези компании ще получат финансиране от трилионите зелени и социални облигации на централните банки, както и от частни фондове и инвеститори като Голдман Сакс, Блек Рок или Джей Пи Морган. За останалите, които не се представят с добър ESG рейтинг, няма кредитиране, данъчни отстъпки или пазари и няма да бъдат конкурентноспособни.
„Инвестиции във въздействие“ са инвестиции, продължение на филантропокапитализма и филантропоимпериализма (известни у нас като „грантаджийство“), при които компании си поставят за цел да постигнат „положително“ въздействие в обществото или екосистемата, като същевременно отчитат печалби. Колкото повече нещастни и бедни хора, толкова повече пазари за „хепитализъм“, който ще ни прави „щастливи“. Капитализмът, който си поставя за цел да „инвестира“ в щастието и благоденствието на обществото спрямо Целите за устойчиво развитие на ООН, се нарича още „щастлив капитализъм“, хепитализъм.
За тази цел, за отчитане на въздействие и генериране на печалби, от съществено значение е инфраструктурата за следене и наблюдение с камери, сензори, умни и преносими устройства, програмируеми пари, лицево и гласово разпознаване, пръстови отпечатъци и изкуствен интелект, по подобие на системата за социален кредит в Китай.
Ключово е въвеждането на „електронна идентичност“, което се случва в момента чрез „здравните паспорти“ и за което информирахме в статията „Цифрова идентичност – цифрово робство“. Цифрова идентичност – цифрово робство | Без Лого (bezlogo.com)
Чрез подробно досие (цифрова самоличност) може да участвате в икономическия и обществения живот, ако системата за социален кредит счита (въз основа на досието ви), че не сте заплаха за обществото и имате висок социален рейтинг, базиран на ЦУР (SDG/Целите за устойчиво развитие на ООН). Тоест имате всички задължителни ваксини, не сте „Тръмп съпортър“, „крайно десен бял супремасист“, не се смятате за част от работническата класа, не сте мъж, жена и други забранени полове или прочие произволни изисквания на глобалната олигархия. Педофилията е напълно ОК.
Дигитализацията и „токънизация“ на живота, човека и икономиката на блокчейн са основата на „нисковъглеродната“ икономика. „Токън“ обикновено е криптографска стойност, (QR код например) и протокол за обмен на информация, представящ стойности от реалния свят – стоки, услуги, „въздействие“, пари (криптовалути) и др. Размяната на „токъни“ при криптовалутите е размяна на пари.
Електронни валути на централните банки, въвеждани в момента като цифров юан, цифров долар или евро, са пряко свързани със системата за социален кредит, базирана на Целите за устойчиво развитие на ООН. За разлика от фиатните валути, които се оценяват въз основа на икономическа дейност, цифровите валути са като купонна или кредитна система. Софтуер, който може да бъде програмиран кога, при какви условия и за какво да се харчи, така че да финансира „зеления преход“ и „устойчивото развитие“.
Както и да не финансира, да блокира сметката или профила на хората с не добър „социален кредит“.
ООН приготвят максимални въглеродни квоти за всяка държава и всеки човек. Парите, които вече са енергийни/въглеродни кредити, ще спират, когато стигнем лимита си. Въглеродни кредити ще могат да се търгуват. Ако използвате малко, тоест имате сравнително „зелено“ поведение, ще може да продавате на човек/компания, които ползват много. Въглеродните кредити могат да се увеличават и чрез засаждане на дървета, ако инвестирате във фотоволтаици, вървите до работа или … не ходите на работа.
Какво е въглероден отпечатък?
„Въглеродният отпечатък се определя като общото количество парникови газове, произведени за пряка и непряка подкрепа на човешките дейности, обикновено изразено в еквивалентни тонове въглероден диоксид (CO2).“
С други думи: Когато шофирате автомобил, двигателят изгаря гориво, което създава определено количество CO2 в зависимост от разхода на гориво и изминатото разстояние. (CO2 е химическият символ на въглеродния диоксид). Когато отоплявате къщата си с петрол, газ или въглища, също генерирате CO2. Дори ако отоплявате къщата си с електричество, при производството на електрическа енергия също може да е отделено определено количество CO2. Когато купувате храна и стоки, при производството им също се отделят определени количества CO2.
Вашият въглероден отпечатък е сумата от всички емисии на CO2 (въглероден диоксид), които са били предизвикани от вашите дейности в даден период от време. Обикновено въглеродният отпечатък се изчислява за период от една година.
Всяка от следните дейности увеличава личния ви въглероден отпечатък с 1 кг CO2:
Пътуване с обществен транспорт (влак или автобус) на разстояние от 10 до 12 км (6,5 до 7 мили)
Пътуване с автомобил на разстояние 6 км или 3,75 мили (при 7,3 литра бензин на 100 км или 39 mpg)
Летене със самолет на разстояние 2,2 км или 1,375 мили.
Работа с компютъра в продължение на 32 часа (предполага се консумация от 60 вата)
Производство на 5 найлонови торбички (вж. статията за въглеродния отпечатък на найлоновите торбички)
Производство на 2 пластмасови бутилки
Производство на 1/3 от един американски чийзбургер (да, при производството на всеки чийзбургер се отделят 3,1 кг CO2! Той има много голям въглероден отпечатък)“
По-долу: приложение за въглероден кредит, отчитащо изразходвани квоти и остатък, който може да бъде търгуван. Личният ви въглерод кредит се определя според ЦУР на ООН:
SDG е Sustainable development goals, тоест Целите за устойчиво развитие на ООН. Снимката, взета от сайта на СИФ, показва обществото, икономиката и човекът преструктурирани спрямо ЦУР в средата на диаграмата: Ковид-19, Глобално управление, социални иновации, миграция, корпоративно управление, зелена сделка, дигитални комуникации, градове, социална справедливост, данъци, ЛГБТИ, финансова и монетарна система и прочее.
Тази снимка е от списанието Nature: Устойчивост на природата: Авторите твърдят, че ковидният паспорт може да се използва като отправна точка за приложение за търговия с лични въглеродни квоти.
Ръководителят на отдела за цифрови активи и блокчейн в Mastercard APAC Ашок Венкатесваран обяви, че компанията ще използва незаменими токъни (NFT – non-fungible tokens) като част от проект за компенсиране на въглеродните емисии.
„Развиваме партньорства с потенциални компании, които произвеждат този въглероден неутралитет, въглероден кредит, така да се каже, и докато изграждаме тези взаимоотношения, можем да придобиваме тези въглеродни кредити от тези ферми и накрая, добавяйки ги в нашето решение за произхода, сме в състояние да ги проследяваме“.
Целта на Mastercard е да въведе проследяване на въглеродния отпечатък и в своето решение, базирано на блокчейн, за да помогне на потребителите да компенсират въглеродните емисии чрез своите покупки.
Екосистемата за въглеродни кредити включва множество субекти. Едно предприятие обикновено се облага с данък за замърсяване и се стреми да закупи въглеродни кредити. Тези кредити се предлагат под различни форми, като най-добрите са тези, акредитирани от GoldStandard.org. Корпорациите купуват въглеродни кредити от неправителствени организации, които след това инвестират в проекти за устойчиво развитие, които генерират въглеродни кредити.
Ваня Милева
Септември 2021