Доц. Григор Сарийски: Еврозоната и краят на българския лев // Какво да се прави?

Преглеждане на 9 раздела отговори
  • Автор
    Публикации
    • #2727
      Веси Попова
      Отговорник

       

      Доц. Григор Сарийски

      Покрай активната пропагандна кампания около Еврозоната се опитах да подредя някои доводи „за“ и „против“ предстоящото присъединяване, което нашият (пази Боже) политически и икономически елит очаква с комсомолски плам и тупане на опашка. Ето какво излезе:

      1. В момента в който подпише, България ще загуби завинаги правото на самостоятелна парична политика. В момента тя действително не провежда такава, тъй като валутният борд не допуска БНБ да определя лихвени проценти или да се намесва на паричните пазари, но в същото време България притежава най-важното – притежава суверенното право да овласти БНБ да използва отново тези инструменти. Факт, който учтиво се подминава в коментарите по темата е, че решението за това (засега) е изцяло в правомощията на българския парламент. Поне до влизането в Еврозоната, когато това право ще бъде изгубено завинаги. Радетелите за скорошно присъединяване изтъкват като довод че щом като не го ползваме от толкова време, въпросното право е напълно излишно, но това е като да ви агитират да си унищожите акта за собственост, след като от години не сте упражнявали правата си да продадете или да отдадете под наем някой имот.
      2. Няколко години след присъединяването ще се освободят част от буферите, които в момента гарантират стабилността на българските банки. Бидейки страна, която не е член на еврозоната България поддържа по-строги изисквания за стабилността на банките които функционират на нейна територия. Така например в края на март капиталовата адекватност на търговските банки в България е над 22% докато в Еврозоната е под 16. Подобна е и разликата при съпоставката на коефициентите на ликвидно покритие (около 260 в България срещу 160 в еврозоната). Именно намаляването на регулаторно изискуемите праговете и освобождаването на въпросните буфери е една от основните цели на банкерската гилдия. Неслучайно именно нейните представители са най-активни по темата, тъй за тях това означава ни повече ни по-малко освобождаване на ликвиден  и капиталов ресурс, които след това ще бъдат вложени в друг бизнес или в разширени на настоящия. С други думи чорбаджиите в бранша ще започнат да печелят повече. Проблемът е, че по дефиниция свиването на който и да е буфер води до ограничаване на устойчивостта на банките и при един неблагоприятен развой на събитията лесно може да се стигне до фалит.  Вече имахме възможност да наблюдаваме такива случаи при някои от страните от т. нар. „периферия“ и ако и България стане част от същата  периферията това би бил най-вероятният сценарий и за нейните банки.
      3. Ще отпаднат таксите за превалутиране от лева в евро. Причината да включа този пункт към негативите  е, че веднага след това търговските банки ще компенсират отпадналите такси с налагане на нови такива или пък с увеличение на съществуващите (за откриване на сметка, за наличност, за теглене и пр.). Все пак няма банка която ще се съгласи да печели по-малко само заради това, че на българското правителство му е хрумнало да се натресе в някакъв валутен съюз, пък бил той и европейски. Проблемът е, че новите такси ще бъдат преразпределени между всички клиенти, т. е. докато сега разходите за превалутиране тежат основно на компаниите с международен бизнес (с доставки или пласмент зад граница) то компенсацията за отпадналите приходи от превалутиране ще тежи върху всички български граждани.
      4. Само за няколко години ще се нагнети допълнително инфлационно напрежение и ще последва ръст на цените, който ще доведе до ограничение на платежоспособността и реалните доходи на българските граждани. Често дискусиите за ползата и вредата от влизането на България в Еврозоната се свеждат до това дали ще има инфлационен шок и това до голяма степен пречи да се стигне до същината на проблема, а именно че истинският ценови шок ще дойде по-късно и просто няма да бъде отчетен като ефект от присъединяването, но това няма да го направи по-слаб. Фактор за „следприсъединителната инфлация“ е предстоящото намаляване на изискуемите задължителни резерви от 10% на 1%,  а оттам и до увеличаване на така наречения паричен мултипликатор. Това ще стимулира паричното предлагане и нарастването на парите в обръщение трайно ще изпреварва увеличението на предлаганите стоки и услуги, което пък ще доведе до тяхното обезценяване. С други думи със своите спестявания или с фиксираната си заплата след няколко години престой в еврозоната българинът ще може да си купи доста по-малко стоки и услуги, отколкото преди това.
      5. Задлъжнялостта ще нарасне, поради улесненяване на достъпа до кредити (както за гражданите и бизнеса така и за българското правителство).  Това всъщност е един от широко прокламираните „позитивни“ ефекти от присъединяването към Еврозоната. Често чуваме как страната ни ще получи автоматично по-благоприятен кредитен рейтинг и така желаещите да отпуснат кредит на местните стопански агенти или на нашият министър на финансите ще станат много повече.  Проблемът е че веднъж започнал този процес не може да бъде спрян Достатъчно е да погледнем случилото се с Гърция, чиято задлъжнялост преди влизането в Европейския съюз  беше едва 1/2 от БВП,  но до 2001 г., когато страната влезе в Еврозоната вече достигна над 100%, а след това, само за няколко години –  до началото на дълговете криза се увеличи двукратно. Това са кредити, изтеглени от неособено добросъвестните представители на предишните гръцки правителства от банки които са им ги предоставяли с ясното съзнание че няма да бъдат върнати по нормалния начин и сега тежат върху бъдещето на много следващи поколения гърци. N.B. често се изтъква че ЕЦБ и високите рейтинги са помогнали за „спасяването“ на Гърция, но някак удобно се пропуска че първо, Гърция изобщо не е спасена (тъй като в момента е още по-задлъжняла отколкото преди) и второ – ако тази страната не беше допуснала грешката да приеме Еврото, тя никога нямаше да задлъжнее толкова. Просто по-високите лихви и по-ниският рейтинг щяха да спрат процеса още в зародиш.
      6. Ще се улеснят капиталовите потоци към и от България поради отпадането на рисковата премия, както и поради облекчението на някои регулаторни пречки които действат в момента. На пръв поглед това изглежда като чиста печалба но всъщност ще доведе предимно до напомпване на спекулативни балони, а оттам и до ерозия на стабилността на финансовата система като цяло. Като един от емблематичните примери в това отношение могат да бъдат посочени кипърските банки.  Както е известно, през 2013 г. банките в Кипър държаха в структурата на активите си голям обем гръцки държавни ценни книжа, които осигуряваха доста добър доход, но и носеха риск, който беше официално подценен в рейтингите на големите агенции, тъй като Гърция беше страна-член на Еврозоната и поне на хартия не би трябвало да има проблеми с обслужването на заемите си. Проблемите за Кипър започнаха, когато в резултат от мерките по преструктуриране на гръцкия дълг, портфейлите на кипърските банки рязко се обезцениха и възникна риск от банкрут на цялата банкова система в страната. Тогава Европейската комисия и Европейската централна банка „предложиха“ на банките в засегнатата страна да се спасяват самостоятелно !?!? Те изпълниха това предписание, „спасявайки“ се с цената на частична експроприация на средствата на своите депозанти, въпреки че Подобно решение е несъвместимо с принципа за неприкосновеност на частната собственост. Просто към онзи момент то беше единственото възможно.
      7. Лихвите (вероятно) ще паднат, или ако влезем в период на покачващи се лихви, просто техният ръст ще се позабави. Това ще стимулира финансирането на всякакви безсмислени проекти с ниска добавена стойност поради простата причина че цената на това финансиране ще бъде по-ниска. С други думи, няколко години след като влезе в Еврозоната, България ще се сблъска с проблема на т. нар. зомби компании, тоест такива които могат да съществуват само благодарение на задържането на ниски лихви.По правило подобни компании не могат да осигурят достойно възнаграждение на заетите в тях и това ще доведе до допълнително стагниране на реалните доходи на българите, които бездруго и в момента са най-ниските в рамките на ЕС.
      8. Ще разберем какво е „асиметрични шокове“. На собствен гръб. Подобни шокове се получават, когато макроикономическото развитие в една страна се отклонява от преобладаващия бизнес цикъл в цялата еврозона. Това може да са и отклонения, дължащи се спекулативен приток на капитали, инфлационни процеси, бюджетни проблеми, загуба на конкурентоспособност и пр. Асиметричните шокове са проблем за който все още не е разработено практическо решение (макар на теория да е известно какво трябва да се направи), тъй като ЕЦБ трудно може да води парична политика, която едновременно да овладява риска от прегряване в някои страни и дефлационните процеси в други.
      9. Всъщност най-големият проблем е липсата на предсказуемост и предвидимост. Еврозоната вече наруши повечето от старите си клетви, като например спазването на критериите от Маастрихт, или пък т. нар. „no-bail-out rule“, а тепърва ще нарушава още много, тъй като предстои коренна промяна на начина по които функционира тази общност. Чуват се все по-настойчиви гласове за обединяване на дълговете (т. нар. „момент на Хамилтън“) което означава, че от около 1/4 към БВП в момента, България може да осъмне с почти четирикратно по-голям дълг (доколкото средната задлъжнялост на еврозоната в момента е над 97%). Предстои преразглеждане на самите маастрихските критерии, увеличение на капацитета на механизмите за стабилност (което ще доведе до допълнителни разходи за страните-членки),  разширение на правомощията на ЕЦБ и т. н.  България няма да може да се противопостави на нито едно от тези условия, независимо колко е вредно за нея самата тъй като правото на вето по всяка вероятност скоро ще отпадне от общия регламент на ЕС, а след като започне перестройката ще отпаднат и доста други „европейски“ права.

      В заключение, ако можех да перифразирам един известен американски политик, бих обобщил горните разсъждения с „майната и на Еврозоната“, обаче просто не съм такъв човек 😉

    • #2762
      Илиян Личев
      Участник

      Така е,но смятам че това важи само ако България продължи да е член на ЕС и Еврозоната. Ако се напуснат тези организации ,няма ли България да има право да се върне към националната си валута?

      • #2772

        Сарийски ясно казва, че за напускане на ЕС има механизъм, а за напускане на Еврозоната няма.

        Това е капан без изход, както разбирам.
        Всичко по отношение на парите ще се решава извън България. Познайте в чий интерес? Не българския, разбира се.

        Еврото не бива да бъде допускано по никакъв начин.

        • #2781
          Веси Попова
          Отговорник

          Изходът е един: ДЕФОЛТ, демек държавен банкрут. Такава беше опцията в Гърция и в Кипър през 2012та когато клекнаха на 3-йката.

    • #2787
      Илиян Личев
      Участник

      Това е единственият вариант да се измъкнем ако управлението се промени, банкрут на държавата .

    • #2805
      Илиян Личев
      Участник

      Спиране на плащания по външен дълг и облигации,и обявяване на държавата в несъстоятелност. Но тогава по пътя на логиката , влизат кредиторите и започват да разпродават. Или другия вариант е чужда банка да изкупи кредита и да наложи свои правила в България.Което е още по-лошо,защото народът много ще си изпати. Хиперинфлация, високи цени,заплати с куфарчетата ще носим и куп други проблеми. Да зависи и коя държава ще си заложи главата заради нас. Ако е Русия ,моментално ставаме тяхна република. Ако са САЩ, ще ни сложат мишени на гърба и ще станем на пушено месо.

    • #2844
      Илиян Личев
      Участник

      За богатите няма да има значение,те ще намират варианти да си избиват загубеното от нарастващата инфлация.
      За обикновените българи,особено за най-бедните ,това ще е краят. Високи цени и данъци,ниски заплати,засилване на сивия сектор в икономиката.

    • #2866


      ето едно доста подробно интервю с доц. Сарийски.

      Ясно се казва, че няма нужда да се излиза от ЕС, достатъчно е просто да не се натискаме да приемаме еврото – с влизането в ЕС сме подписали, че ще приемем еврото, но няма срок за това, така че може да не се бърза. Има също условия относно ниво на инфлация, които ние не удовлетворяваме. Също така в интервюто той ясно казва какво условие може да поставим пред себе си/България имам предвид като държава/ и едва когато то се изпълни, тогава да приемаме еврото — условието е толкова разумно, че ние не можем да го изпълним , а също развитите западни страни не искат ние да можем да го изпълним в близките 30 години ;)))

      Всичко опира до политици-лидери, които да мислят разумно и да отстояват интересите на държавата в рамките на съществуващите правни рамки.

      • #2867

        Ето такива ни липсват в управлението. Затова е необходимо сами да изковем механизъм, по който народът да получи представителство във властта.

    • #2913

      България трябва да излезе от ЕС , НАТО и всякакви антибългарски пактове !!! Имаме достатъчно злато, и природни блага да храним Канада ,САЩ , Австралия и да даваме на съхранение по света за да се устройм добре!?!? Къква ни беше ползата от Евросъюза ,от демокрация че нещо 30 и кусур години не го схващам!?!? Тъй че никакво евро , само Български лев!!!

    • #2914

      Всичко добре до тук , докато не те натисне чичко Сам да приемеш и евро ,и Македония във ЕС и т.н. Да не продължавам, щот те и чехите си държат кроната но за още колко време!?!?🤷🏻‍♂️🙈🤷🏻‍♂️

    • #2915

      За това народа трябва да реши важните за държавата и Народа неща, Англия как излезе от ЕС със референдум!?!?👍✊👍✊👍🤷🏻‍♂️🤷🏻‍♂️🤷🏻‍♂️
      Значи може!!!

    • #3164
      Пламен Кирилов
      Участник

      Почвам с това, че НЕ съм привърженик на присъединяване на България в Еврозоната.
      Причината: До сега не съм прочел НИТО ЕДИН смислен и убедителен аргумент, какви ще са ползите конкретно за мен от такова членство. Освен че няма да се налага да обменям левове за евра и да губя стотинки на 100 обменни единици, което не ме вълнува особено.
      Освен че в такъв форум може да се коментират минусите в едно участие в Еврозоната, според мен е не по-малко важно да се обсъждат и плюсовете (ако има такива). Смисълът от това да се познават и плюсовете, е твърде голям. Само при познаването им може дебатът За/Против такова членство, да се изведе в Обществото и да се води с аргументи. Затварянето на група хора в единия от двата варианта няма да доведе до кой знае какви ползи за Обществото, защото при липса на дебат, списъкът с аргументи Защо Против няма да е достатъчен да се убеждават колебаещите се. Трябва да има и списък Защо Не За, т.е. да се познават силните аргументи на варианта За и да има подготвени антитези по всяка от позициите “За”.
      ПИТАНЕ: Моля, ако някой знае нещо конкретно за Ползите на Обществото от участие в Еврозоната, нека да ги пусне тук като коментар?

Преглеждане на 9 раздела отговори
  • Трябва да влезете в профила си, за да отговорите в темата.