[Николай Серафимов]

Защо не сме единни? Защото няма кой да ни обедини ли? Защото не знаем, кои са доблестните хора, на които да гласуваме доверие? Не е възможно да познаваме всички в нашия град или село, за да кажем кой е достоен да защитава интересите ни. Не е възможно да познаваме всички дори в квартала си. Но познаваме хората в нашия блок или вход. Лесно се организираме и говорим за чистачката, за тока, водата или за ремонта на нашето общо жилище. Само с една обява закачена на входа. Е!? Време е да заговорим и за нашата обща Родина, която се руши и се нуждае спешно от основен ремонт и почистване, защото сметките накрая ще плащаме пак ние.
Нашите съседи!? Сблъскваме се с тях всеки ден. Веднага забелязваме, когато се нанася новодомец. Чуваме, когато комшията бие жена си. Знаем кой да помолим и ще ни помогне в нужда. Можем да научим, кой е умен, кой силен, кой глуповат или кой прахосник. Ако всички, които живеем в една къща или блок, споделяме тревоги и мисли, как да се оправят нещата в България, има надежда. Всеки се чуди, как и за кой да гласува на избори. Все непознати лица… за повечето от нас. И??? ….гласуваме за партия, която ни е поднесла повече обещания. След това недоволстваме, защото ни е подвела, защото не иска да ни чуе и няма кой да ни помогне. Колко от Вас са говорили лично с градски съветник или депутат…освен ако не ви е приятел или роднина? Колко от тях са дошли във Вашия квартал да питат за проблемите Ви? Колко от вас са недоволни от правителствата и решенията им, но за това си мълчат и траят? Колко пъти сте излизали на улицата, за да кажете какво не ви харесва? Колко пъти нещо се е променило след протест?
Никой не ни чува, защото не им пука! Защото знаят, че сме търпеливи и неактивни. Защото ТЕ СА ДАЛЕЧ ОТ НАС, а нашия глас не е толкова силен. Защото не викаме заедно! Защото – лекари, учители, строители, артисти, превозвачи, полицаи, военни… всеки вика за себе си. Всички искаме едно и също, но не го искаме заедно.
Но ако дадем доверието си на един от блока, който да представя общите ни интереси, то тогава ще е лесно в квартала ни да се съберат тези наши представители, да се опознаят, обсъждат и да гласуват доверие на най-умните и достойни от тях. Така с представителите и от другите квартали, да се сформира Градския съвет…не по политически, а по граждански интереси. Дядо ми навремето казваше – „Политиката е мръсна работа. Всеки дето се бута за власт е гад”. До сега гласувахме за партии и непознати личности, които да защитават интересите ни, които не живеят в нашия квартал, дори не в нашия град или село. Е как да очакваме от „тях”, да защитават „нас”. „Бог високо-цар далеко”. Нека да не позволим повече да се промушват гадове във властта! Нека сами издигнем нашите защитници! Този „някой” живее до нас и ние го познаваме, като добър съсед, баща или майка, умен, знаещ, можещ и достоен човек, който не драпа за власт и пари, а милее за хората и Родината. Който би защитавал Нашите интереси. Така вече ще познаваме лично тези хора. Избраните от Нас … хората живеещи до Нас. Те минават по нашите улици, купуват от същия магазин, карат като нашите коли, децата им учат и играят с Нашите. И ако нещо се обърка ще знаем на коя врата да позвъним, да помолим за помощ или да потърсим сметка. Тези хора няма да бъдат ръководени от партийни заповеди и интереси, а от интересите на гражданите…от Нас!
И няма ли да се живее по-леко ако гледаме на съседа си, като на най-близкия човек до нас на който може да се разчита В МОМЕНТА, да се организираме бързо когато трябва да се помогне на нуждаещ се, да се подава информация от какво и къде има нужда в квартала, да се организираме за почистване или облагородяване на мястото, в което живеем и така да даваме пример на децата си как да градят, творят, пазят и отговарят за действията си, да се сформират групи за защита на гражданите, да се спрат престъпленията по места, да се организира събрание, обсъждане, допитване, митинг, и т.н.
Дори си нямаме на представа, колко много добри хора живеят до нас, защото не общуваме с тях, погълнати от ежедневни грижи. Точно това, че не сме единни използват управниците, за да ни мачкат. Не сме роби!!! Не сме страхливи!!! Вярващи сме, че другите са като нас, че няма да ни подведат, че всичко ще се оправи. Е подведоха ни….всичките от 26 години насам!
За това предлагам!
Да бъдем активни граждани, творящи закони, защитаващи интересите си, полагащи усилия всички да сме добре, готови да се защитим. Трябва да открием тези хора и да ги помолим да ни представляват. Нека някой нас да стане довереника на блока, да организира и информира съседите си. От всеки един зависи, как ще се движим напред. Нека да престанем да гледаме на дребно! Нека да престанем да живеем затворени в себе си! Нека се обединим по места, за да можем да реагираме бързо в екстремни ситуации! Нека когато видим престъпление не го премълчаваме, защото утре може да сме ние! Нека ако някой се държи безцеремонно, всички да се намесим, а не да гледаме в другата посока! Нека да обсъждаме не политиката на другите страни, а нашата собствена и да се опитваме да я променим с нашите решения! Нека да можем да контролираме правителството, защото те ще са нашите представители и ако те взимат решения в разрез на нашето виждане и интереси, да им го кажем веднага … преди да е станало късно. Нека бъдем активно гражданско общество и да поемем отговорните решения за децата, семейството, приятелите, законите, интересите на България върху плещите си! Нека спрем да се оплакваме и да вземем съдбините си в наши ръце!
А как да избегнем корупцията? И това е лесно! Пример – ако Градския съвет се състои от 60 съветника, от примерно 6 квартала се посочват по 50 души за представители – общо 300. От тях на случаен принцип се избират за всяко заседание 60 за конкретните разглеждания. Няма да се знае, кои са до последния момент, за да не бъдат манипулирани, подкупвани или да получават нареждане по партийна линия. Няма да има отсъстващи по болест, задължения или липса от града и България. Заседанията ще са с пълен кворум… винаги. Хората, които не защитават интересите ни веднага ще бъдат подменяни и при нарушение – съдени.
Промяната трябва да започне от Нас.
Знаем че няма да стане веднага, но веднъж завъртяно колелото няма да може да се спре. Нека го направим заедно. Не казвайте, че нищо не може да се промени!
А с какво ще стане по-добре?
1. Ще се спестят излишни средства за местните избори.

2. Няма да може да бъде фалшифициран избора на хората.

3. Всеки от квартала ще познава тези хора и ако те не защитят интересите им, ще имат право да го сменят веднага с друг, който е подходящ.

4. Няма да може да се назначават „наши хора”.

5. Тези хора ще са там защото ние сме ги помолили, а не защото те са се предложили.

6. Тях няма да ги избират хора, които не живеят в квартала.

7. От тези хора ще се избират Кметовете и депутатите за Парламента …пак без излишни разходи за избори….пак без фалшификации.

8. Ще се спестят милиони от субсидирането на партии, зад имената на които се крият властолюбци и национални предатели.

9. Информацията от долу-нагоре и обратно ще се движи много бързо, защото връзката ще стига до всеки един от нас, чрез хората представляващи нашия квартал или село.

10. РЕФЕРЕНДУМ? – Ще стане в рамките на седмица, без излишни разходи от държавата.

11. Много важна стъпка – Парламента да бъде съставен от 112 депутата!!! Защо? България е разделена на 28 области! Всяка област излъчва по 4 техни представители, които да следят и защитават интересите на хората и бизнеса в техните райони. Всяка област да разполага със средствата, които събира като данъци и такси, а не да бъдат подарявани на София, която след това да молят да им бъдат отпуснати …частично.

12. Пълна прозрачност на събраните и изразходвани средства!

Това е само част от общия ни интерес!

Това ще е пряката демокрация.

Ако кажете, че „това няма да стане”… или „ще стане” – и в двата случая ще сте прави.

Изборът остава Наш!

П.П. Всичкото това е само примерно и може да бъде променяно с предложения и нови идеи!!!

[Автор]

Публикации