- This topic has 0 отговори, 1 участник, and was last updated преди 2 години, 8 месеца by
Сърнела Воденичарова.
-
АвторПубликации
-
-
2022.05.30 в 15:37 #3297
Сърнела Воденичарова
Отговорник„Човек се развива. Той расте. Не се променя – не. Но променя възгледите си: или по-точно казано променя съотношението на силите вътре себе си. Защото всеки човек има у себе си и добро, и лошо; и достойнство, и подлост; и благородство, и тщеславие. Всичко има у един човек – цял сандък златни пиленца, омотани в паяжини и змии. Въпросът е кое в съндъка си ще „нахрани“, за да му даде превес над другото.
Е, има и такива, у които има само едно нещо (обикновено някой уродлив паяк или отровна змия) – те са дефектни и не могат да се развиват, но аз тях не ги наричам „човеци“; те са просто системни грешки. Такива дефектни същества сред животните ги убиват, но сред хората не е прието – тях просто ги търпим и ги ползваме като лош пример, за да се учим.Та аз се промених – неколкократно – учейки се от грешките си. И се радвам за това, защото ми дава убеденост, че не съм системна грешка, а Човек. Просто учещ се човек.
След като дълго си блъсках главата, търсейки обединение и общ изход, в един момент спрях и разбрах – спасението на давещите се ще стане поединично. И то ТРЯБВА да стане така! Да, това е много рисково и мнозина ще се удавят, но …това е положението. Защо ТРЯБВА да стане така?! Ами защото сме гнили. Отвътре сме гнили. Всеки един от нас. Сложиха в нашата кошница заразата и ни заразиха всичките с егоизъм и материализъм. Сега въпросът е да мине време – време, за да видим кой ще изгние напълно и кой ще остане здрав. И който остане здрав, той и само той ще има право и възможност да се обедини с останалите здрави. Другите ще бъдат изхвърлени.Доста трябваше да се поблъскам, преди да осъзная това, и доста хора трябваше да срещна.
– Срещнах лекар, които се бори на предна линия срещу медицинското насилие. Но когато го попиташ как можеш ти лично да превъзмогнеш това насилие в дадена ситуация, той те отпращат с думите: „Не знам, не мога да ти помогна.“ Е как ще разрешиш проблема на цялото човечество, ако не можеш да помогнеш на един човек?!
– Срещнах активист, който събира ценни книги в мазето си. Когато го попиташ дали можеш да разпространиш книгите, той ти казва, че ги „пази“ и се страхува да не ги повредиш, затова предпочита засега да стоят в мазето. Е как ще разпространиш знание, ако го криеш и чакаш да го предоставиш на публиката с грандиозен апломб, както и когато ти решиш?! Всяка книга, която не е сред хората, е мъртва…
– Срещнах лидер, който иска да разреши проблемите на хората, като ги обедини, за да придобият самочувстие. Но се страхува да им даде да се управляват сами, защото има доверие само на себе си. Е как някой ще придобие самочувствие, ако ти го управляваш?!
– Срещнах адвокат, който се бори срещу терора на държавата над хората. Но срещу заплащане, защото държавата имала изисквания за минималното адвокатско възнаграждение. Е как се бориш срещу някого, изпълнявайки неговите условия?!
– Срещнах „инфлуенсъри“ (каква гадна дума!), които водят неистова фейсбук борба срещу тестове и маски, а децата им ходеха на училище и плюеха в тобички. „То няма контрол, те го изхвърлят в кошчето, голяма работа!“ – оправдаваха се „инфлуенсърите“, чиито постове стотици споделяха. -„Пък и детето си иска своето“. Е как ще осъществиш промяна, когато не можеш да повлияеш на собствената си плът и кръв?
– Срещнах хора, които живеят нашироко, но не са склонни и една стая да отделят за кауза. Е как ще се бориш за идеи, ако в главата ти е единствено тревогата дали няма да ти се надраскат мебелите?Срещнах и обратното, разбира се – то ми даде надеждата, че ще ни бъде! Определено ще ни бъде! Но не всичките. И не заедно. Гнилият плод просто трябва да изгние. И тогава. Време е нужно…“
Калина Христова
-
-
АвторПубликации
- Трябва да влезете в профила си, за да отговорите в темата.