- This topic has 1 отговор, 1 участник, and was last updated преди 2 години, 9 месеца by
.
-
-
Движението за технокрация е социално движение, активно в Съединените щати и Канада през 30-те години на ХХ век, което предпочита технокрацията като система на управление пред представителната демокрация и съпътстващата я партийна политика. Историците свързват движението с Техническия алианс на инженер Хауърд Скот и организацията Technology Incorporated.
В основата на визията на Скот е „енергийната теория на стойността“. Тъй като основната мярка, обща за производството на всички стоки и услуги, е енергията, той смята, че „единствената научна основа на паричната система също е енергията“ и чрез използването на енергиен показател вместо паричен (енергийни сертификати или „енергийно счетоводство“) може да се направи по-ефективен дизайн на обществото.
Известно произведение, което разказва за бъдеща технократска дистопия, е романът „Прекрасният нов свят“ на Олдъс Хъксли. Обществото, разделено на касти, хора, за които майка и баща са мръсни думи, начинът на зачеване и раждане, са подчинени на култ към науката, култ, подобен на настоящия сциентизъм, ръководещ политиката относно пандемията. Сциентизъм и наука са различни неща. Сциентизмът, култът водят обществото, а истинската наука „трябва най-предпазливо да я държим на синджир и с намордник“.
Kакто признава Мустафа Монд: „Не само изкуството е несъвместимо с щастието — несъвместима е и науката.“.
„Ние вярваме в щастието и устойчивостта.“ (Мустафа Монд, „Прекрасният нов свят“)
Целите за устойчиво развитие (ЦУР) на ООН са „план за постигане на по-добро и по-устойчиво бъдеще за всички“. Целите за устойчиво развитие са създадени през 2015 г. от Общото събрание на ООН, трябва да бъдат постигнати до 2030г и са продължение на нещо, известно като Програма 21.
Юни, 2019г ООН и Световният икономически форум (СИФ) подписват меморандум за разбирателство относно стратегическата рамка за партньорство за Програмата до 2030г. Публично-частните фашистки партньорства, както в случая между ООН и корпоратокрацията на Клаус Шваб (президент на СИФ), са градивни единици на „капитализъм на заинтересованите“. Клаус Шваб е човекът, който ни каза, че в 2030 година „няма да имаме нищо и ще бъдем щастливи“. Друг ключов играч в капитализъм на заинтересованите са неправителствени организации и „леви“, които са фронт за интересите на корпорациите, дефинират социалните и екологичните проблеми и изфабрикуват обществено съгласие за налагането на фашистки „решения“.
ESG (екология, социално, управление) рейтинг е метрика за бизнеса, според която предприятието има репутация на „почтена компания“ и се съобразява със своето въздействие върху света, служителите си и екосистемата. Високи ESG показатели означават екологична, социална, инклузивна и с прозрачно управление фирма. Тези компании ще получат финансиране от трилионите зелени и социални облигации на централните банки, както и от частни фондове и инвеститори като Голдман Сакс, Блек Рок или Джей Пи Морган. За останалите, които не се представят с добър ESG рейтинг, няма кредитиране, данъчни отстъпки или пазари и няма да бъдат конкурентноспособни.
„Инвестиции във въздействие“ са инвестиции, продължение на филантропокапитализма и филантропоимпериализма (известни у нас като „грантаджийство“), при които компании си поставят за цел да постигнат „положително“ въздействие в обществото или екосистемата, като същевременно отчитат печалби. Колкото повече нещастни и бедни хора, толкова повече пазари за „хепитализъм“, който ще ни прави „щастливи“. Капитализмът, който си поставя за цел да „инвестира“ в щастието и благоденствието на обществото спрямо Целите за устойчиво развитие на ООН, се нарича още „щастлив капитализъм“, хепитализъм.
За тази цел, за отчитане на въздействие и генериране на печалби, от съществено значение е инфраструктурата за следене и наблюдение с камери, сензори, умни и преносими устройства, програмируеми пари, лицево и гласово разпознаване, пръстови отпечатъци и изкуствен интелект, по подобие на системата за социален кредит в Китай.
Ключово е въвеждането на „електронна идентичност“, което се случва в момента чрез „здравните паспорти“ и за което информирахме в статията „Цифрова идентичност – цифрово робство“. Цифрова идентичност – цифрово робство | Без Лого (bezlogo.com)
Чрез подробно досие (цифрова самоличност) може да участвате в икономическия и обществения живот, ако системата за социален кредит счита (въз основа на досието ви), че не сте заплаха за обществото и имате висок социален рейтинг, базиран на ЦУР (SDG/Целите за устойчиво развитие на ООН). Тоест имате всички задължителни ваксини, не сте „Тръмп съпортър“, „крайно десен бял супремасист“, не се смятате за част от работническата класа, не сте мъж, жена и други забранени полове или прочие произволни изисквания на глобалната олигархия. Педофилията е напълно ОК.
Дигитализацията и „токънизация“ на живота, човека и икономиката на блокчейн са основата на „нисковъглеродната“ икономика. „Токън“ обикновено е криптографска стойност, (QR код например) и протокол за обмен на информация, представящ стойности от реалния свят – стоки, услуги, „въздействие“, пари (криптовалути) и др. Размяната на „токъни“ при криптовалутите е размяна на пари.
Електронни валути на централните банки, въвеждани в момента като цифров юан, цифров долар или евро, са пряко свързани със системата за социален кредит, базирана на Целите за устойчиво развитие на ООН. За разлика от фиатните валути, които се оценяват въз основа на икономическа дейност, цифровите валути са като купонна или кредитна система. Софтуер, който може да бъде програмиран кога, при какви условия и за какво да се харчи, така че да финансира „зеления преход“ и „устойчивото развитие“.
Както и да не финансира, да блокира сметката или профила на хората с не добър „социален кредит“.
ООН приготвят максимални въглеродни квоти за всяка държава и всеки човек. Парите, които вече са енергийни/въглеродни кредити, ще спират, когато стигнем лимита си. Въглеродни кредити ще могат да се търгуват. Ако използвате малко, тоест имате сравнително „зелено“ поведение, ще може да продавате на човек/компания, които ползват много. Въглеродните кредити могат да се увеличават и чрез засаждане на дървета, ако инвестирате във фотоволтаици, вървите до работа или … не ходите на работа.
Какво е въглероден отпечатък?
„Въглеродният отпечатък се определя като общото количество парникови газове, произведени за пряка и непряка подкрепа на човешките дейности, обикновено изразено в еквивалентни тонове въглероден диоксид (CO2).“
С други думи: Когато шофирате автомобил, двигателят изгаря гориво, което създава определено количество CO2 в зависимост от разхода на гориво и изминатото разстояние. (CO2 е химическият символ на въглеродния диоксид). Когато отоплявате къщата си с петрол, газ или въглища, също генерирате CO2. Дори ако отоплявате къщата си с електричество, при производството на електрическа енергия също може да е отделено определено количество CO2. Когато купувате храна и стоки, при производството им също се отделят определени количества CO2.
Вашият въглероден отпечатък е сумата от всички емисии на CO2 (въглероден диоксид), които са били предизвикани от вашите дейности в даден период от време. Обикновено въглеродният отпечатък се изчислява за период от една година.
Всяка от следните дейности увеличава личния ви въглероден отпечатък с 1 кг CO2:
Пътуване с обществен транспорт (влак или автобус) на разстояние от 10 до 12 км (6,5 до 7 мили)
Пътуване с автомобил на разстояние 6 км или 3,75 мили (при 7,3 литра бензин на 100 км или 39 mpg)
Летене със самолет на разстояние 2,2 км или 1,375 мили.
Работа с компютъра в продължение на 32 часа (предполага се консумация от 60 вата)
Производство на 5 найлонови торбички (вж. статията за въглеродния отпечатък на найлоновите торбички)
Производство на 2 пластмасови бутилки
Производство на 1/3 от един американски чийзбургер (да, при производството на всеки чийзбургер се отделят 3,1 кг CO2! Той има много голям въглероден отпечатък)“
По-долу: приложение за въглероден кредит, отчитащо изразходвани квоти и остатък, който може да бъде търгуван. Личният ви въглерод кредит се определя според ЦУР на ООН:
SDG е Sustainable development goals, тоест Целите за устойчиво развитие на ООН. Снимката, взета от сайта на СИФ, показва обществото, икономиката и човекът преструктурирани спрямо ЦУР в средата на диаграмата: Ковид-19, Глобално управление, социални иновации, миграция, корпоративно управление, зелена сделка, дигитални комуникации, градове, социална справедливост, данъци, ЛГБТИ, финансова и монетарна система и прочее.
Тази снимка е от списанието Nature: Устойчивост на природата: Авторите твърдят, че ковидният паспорт може да се използва като отправна точка за приложение за търговия с лични въглеродни квоти.
Ръководителят на отдела за цифрови активи и блокчейн в Mastercard APAC Ашок Венкатесваран обяви, че компанията ще използва незаменими токъни (NFT – non-fungible tokens) като част от проект за компенсиране на въглеродните емисии.
„Развиваме партньорства с потенциални компании, които произвеждат този въглероден неутралитет, въглероден кредит, така да се каже, и докато изграждаме тези взаимоотношения, можем да придобиваме тези въглеродни кредити от тези ферми и накрая, добавяйки ги в нашето решение за произхода, сме в състояние да ги проследяваме“.
Целта на Mastercard е да въведе проследяване на въглеродния отпечатък и в своето решение, базирано на блокчейн, за да помогне на потребителите да компенсират въглеродните емисии чрез своите покупки.
Екосистемата за въглеродни кредити включва множество субекти. Едно предприятие обикновено се облага с данък за замърсяване и се стреми да закупи въглеродни кредити. Тези кредити се предлагат под различни форми, като най-добрите са тези, акредитирани от GoldStandard.org. Корпорациите купуват въглеродни кредити от неправителствени организации, които след това инвестират в проекти за устойчиво развитие, които генерират въглеродни кредити.
Ваня Милева
Септември 2021
Източник: Без лого
-
Автор: Kit Knightly
Източник: Off Guardian
Италия официално става първата страна, която започва да разпределя енергийни кредити, след като прекъсна доставките на руски газ и петрол.
От следващия месец поне до март 2023 г. в обществените сгради в страната ще бъде забранено да се пускат климатици на температура по-ниска от 25 градуса или отопление с температура по-висока от 19 градуса.
Планът, наречен в пресата „Операция Термостат“, се продава като начин обикновените хора да покажат „солидарност“ с народа на Украйна, а италианският министър-председател Марио Драги заяви:
Искаме ли да имаме мир или искаме да имаме включен климатик?
Не съм сигурен как точно настройването на термостата ще постигне „мир“, но живеем в епохата на сантименталните манипулации и победата над разума, така че – просто вярвайте.
Например, Guardian илюстрира историята с творби в подкрепа на мира, за които се твърди, че са направени от италиански ученици (на английски език, поради някаква причина).
Все още не се говори, че това правило за енергийно разпределение ще обхване и частните предприятия или домовете, но началото е поставено. Очакваме и други държави да последват примера.
След това, разбира се, ще се появят мнения, задаващи въпроси от рода на „отказахме се от газта, за да се борим с Путин, защо да не го направим и заради изменението на климата?“, и заглавия, в които се казва, че „общоевропейското отхвърляне на газта е полезно за планетата“ или нещо подобно.
…О, чакайте, това вече се случва.
Честно казано, докато пишех горния абзац, нямах представа, че „Уолстрийт джърнъл“ е публикувал това мнение за Деня на Земята със заглавие:
„На този Ден на Земята бихме могли да помогнем на околната среда и на Украйна“
В него се твърди, че да се нормира използваната енергия, за да се сражаваме с Путин, е точно като да се извлича петрол за победа в борбата с Хитлер и – точно както прогнозирах – би било полезно и за планетата:
По време на Втората световна война победата изискваше повече петрол […] Във войните, които доминират на земното кълбо днес – присвояването на земята на Украйна от Путин и глобалната загуба на земя, причинена от покачването на морското равнище и разпространяването на пустините – победата изисква да се откажем от изкопаемите горива възможно най-бързо.
Дори се намеква за почти пълно заключване – този път в името на победата над Путин и борбата с изменението на климата:
Всеки, който може да работи от вкъщи, би могъл да продължи да го прави поне в понеделник, като по този начин се откъсне един ден от повсеместното пътуване до работното място. Биха могли да се организират автоколони, като се възползват специално от факта, че в момента по пътищата се движат два милиона електрически автомобила. Биха могли да се направят повече велосипедни алеи, а когато започне сезонът на климатиците, американците биха могли да увеличат термостатите си с един градус.
Спомнете си, че „локдауните“ бяха рекламирани като спасителни за планетата почти от момента на въвеждането им, въпреки че в това нямаше почти никакъв смисъл. Планът беше доста очевиден още от самото начало.
Интересно е, че „операция термостат“ трябва да бъде обявена на 22 април – Деня на Земята – въпреки че няма никакво отношение към изменението на климата. Заслужава да се отбележи също така, че групите за протести срещу климатичните промени се възползваха от идеята, за да призоват за бойкот на изкопаемите горива от Русия в целия ЕС.
Вече знаем, че са планирали „завой от ковид към климата“, а подобни ходове означават, че лесно може да се случи „завой от Украйна към климата“.
Превод: Ваня Милева
Източник: Без лого
-
- Трябва да влезете в профила си, за да отговорите в темата.