Охраната наблюдава дали се спазват изискванията, поставени от организаторите и се намесва, когато не са.
Например на 3 май едно от основните неща беше да се вее само българският флаг. Няколко души вдигнаха чужди флагове, бяха помолени учтиво от хора от охраната да ги свалят. Свалиха ги. Само 2-3 души останаха с частично вдигнати флагове. Възникна напрежение между охраната и тях, но в края на краищата охраната се отдръпна, а хората се поуспокоиха и сведоха флаговете. Резултатът беше, че нито една медия не можа да каже с чиста съвест, че на Общобългарския поход за мир и неутралитет е извисяван чужд флаг в София. В повечето други градове беше същото. Някои само направиха изключение – позволиха партийни флагове, вследствие решение на организаторите там (регионите сами определят какво и как).
Като цяло с помощта най-вече на предварителното оповестяване и наблягане на българския флаг, масово хората се съобразиха и Походът беше едно море от трибагреници. Красота!
Охраната има и функцията да следи за опасни хора, провокатори. Ако забележи такива, отива и внимателно обяснява, че се спазват еди какви си мерки за поведение. Ако човекът не пожелае да се съобрази, търси се съдействието на полицията.
Установихме, че полицията не се намесва при нарушени условия на събитието (чужд флаг например), а само когато има агресия от участник.
.
