[Веси Попова]

Икономисти отхвърлиха прогнозите на кабинета

Повишаването на цените ще достигне близо 12 на сто

3,5% ръст на БВП

Икономиката на България ще расте по-бавно от очакванията на правителството, а инфлацията ще бъде двойно по-висока от заложеното в проектобюджета за 2022 г. Това е основният извод от годишния доклад на експертите от Института по икономика и политики (ИИП) към Университета за национално и световно стопанство (УНСС).

Експертите от ИИП прогнозират средногодишна инфлация от 11,6% за тази година, което е двойно повече от прогнозираните от правителството 5,6%. За тази висока инфлация ще допринасят всички основни групи стоки и услуги, което ще се дължи най-вече на високите цени на енергийните суровини (електроенергия, природен гази и петролни продукти), пише в анализа. Допусканията за продължаващ растеж на международните цени на храните, както и прогнозираното нарастване на разходите за труд също ще допринасят за покачване на инфлацията. В прогнозата на ИИП е направено допускане за увеличение с между 5% и 10% от средата на годината на регулираните цени за бита на тока, парното и ВиК услугите, които са силно зависими от цените на енергийните суровини.

В доклада си изследователското звено прогнозира през тази година растежът на брутния вътрешен продукт (БВП) да бъде само 3,5%, което е значително под прогнозираните от правителството 4,8% в проекта за бюджет, който Народното събрание разглежда. От една страна вече са изчерпани ефектите на възстановяването след кризисната 2020 г., които бяха характерни за 2021 г. От друга страна по-слабият икономически растеж ще се дължи на потиснатото потребление вследствие на високата инфлацията и негативните ефекти от това върху реалния разполагаем доход на домакинствата, гласи докладът на ИИП.

Ръстът на икономиката ще бъде подкрепян от инвестиционната активност както на частния, така и на публичния сектор, посочват експертите. За необходимостта от инвестиции в частния сектор обаче ще допринася задълбочаването на демографските проблеми, които предполагат заместване на труд с използването на повече машини, става ясно от анализа. Други фактори, които ще стимулират инвестиционната активност на фирмите, ще бъдат продължаващия ръст на търсенето на български стоки от страната и чужбина, както и необходимите разходи за подобряване на енергийната ефективност.

„С изчерпване на положителните ефекти от възстановяването, на фискалните стимули, както и със затягането на паричната политика от водещите централни банки, очакваме растежът на глобалната икономическа активност да следва тенденция към плавно забавяне достигайки 3,3% през 2024 г. Изготвили сме прогнозата си при допускане, че по-съществено усвояване на средства от ЕС по Националния план за възстановяване и устойчивост на България ще започне през 2023 г.”, коментират от Института.

Доходите ни изостават твърде много

Еврозоната ни удря по джоба

Няма гаранция, че ще сме по-богати

Влизането на България в еврозоната преди страната ни да е готова за това и преди доходите ни да са доближили средното за ЕС ниво може да има редица негативни ефекти, става ясно от доклада на Института по икономика и политики (ИИП). Ненавременно присъединяване на България към еврозоната ще ускори покачването на цените и носи риск от разхлабване на фискалната дисциплина. При влизането на България в еврозоната може да се очаква не само първоначално покачване на цените в резултат от закръгляването, а трайно по-висока инфлация.

Обемът на парите в обращение сега се определя от механизмите на валутния борд и не зависи от БНБ. Влизането в еврозоната обаче означава, че отпада забраната БНБ да кредитира българското правителство и търговските банки, пише в анализа. Това ще доведе до увеличение на парите в обращение и съответно до по-високо равнище на цените и по-висока инфлация в дългосрочен период, пише в доклада. Може да се очаква, че в България ще има по-висока инфлация след въвеждането на еврото спрямо нивата, които биха се получили при запазване на българския лев.

„Високата степен на сближаване преди приемането на еврото ще означава по-малко проблеми след това, като един от най-сериозните от тях е високата инфлация”, сочи заключението на доклада. В него са представени данни за ефекта от въвеждане на еврото в осемте страни, които последни влязоха в еврозоната – Кипър, Естония, Гърция, Литва, Латвия, Малта, Словакия и Словения. На практика във всички тези страни цените започват да се доближават до средните за ЕС. Но не е такава ситуацията по отношение на покупателната способност на доходите, става ясно от доклада. Доближаване до средните доходи в ЕС е отчетено в Естония, Литва, Латвия и Малта. В Кипър Гърция и Словакия обаче доходите са изостанали от средните за ЕС. А в Словения почти няма промяна на съотношението на доходите към средните за ЕС.

 

труд

[Автор]

Публикации