Какво предлага законът…

Преглеждане на 1 раздел отговори
  • Автор
    Публикации
    • #476
      Администратор
      Отговорник

      Какви възможности за гражданска активност имаме, съобразно действащите закони

      Мнозина говорят, че нямаме много възможности да защитим интересите си като общество и да се противопоставим на управляващата ни върхушка. Това обаче говори само колко зле познаваме действащото законодателство за публичния сектор и защо разни измислени чужди организации успяват да моделират публичните ни отношения с властта, в повечето случаи в ущърб на българското общество.
      Тук е направен общ и бърз преглед на основните възможности и техните основания, като в последващи статии ще бъдат разгледани в подробности отделните способи и практика по реализацията им.

      Правни основания, форми и видове гражданска активност

      I. КОНСТИТУЦИОННИ ОСНОВАНИЯ И ГАРАНЦИИ
      Чл. 12.
      (1) Сдруженията на гражданите служат за задоволяване и защита на техните интереси.
      (2) Сдруженията на гражданите, включително синдикалните, не могат да си поставят политически цели и да извършват политическа дейност, присъщи само на политическите партии.
      Чл. 38.
      Никой не може да бъде преследван или ограничаван в правата си поради своите убеждения, нито да бъде задължаван или принуждаван да дава сведения за свои или чужди убеждения.
      Чл. 39.
      (1) Всеки има право да изразява мнение и да го разпространява чрез слово – писмено или устно, чрез звук, изображение или по друг начин.
      (2) Това право не може да се използва за накърняване на правата и доброто име на другиго и за призоваване към насилствена промяна на конституционно установения ред, към извършване на престъпления, към разпалване на вражда или към насилие над личността.
      Чл. 41.
      (1) Всеки има право да търси, получава и разпространява информация. Осъществяването на това право не може да бъде насочено срещу правата и доброто име на другите граждани, както и срещу националната сигурност, обществения ред, народното здраве и морала.
      (2) Гражданите имат право на информация от държавен орган или учреждение по въпроси, които представляват за тях законен интерес, ако информацията не е държавна или друга защитена от закона тайна или не засяга чужди права.
      Чл. 43.
      (1) Гражданите имат право да се събират мирно и без оръжие на събрания и манифестации.
      (2) Редът за организиране и провеждане на събрания и манифестации се определя със закон.
      (3) За събрания на закрито не се изисква разрешение.
      Чл. 44.
      (1) Гражданите могат свободно да се сдружават.
      (2) Забраняват се организации, чиято дейност е насочена срещу суверенитета, териториалната цялост на страната и единството на нацията, към разпалване на расова, национална, етническа или религиозна вражда, към нарушаване на правата и свободите на гражданите, както и организации, които създават тайни или военизирани структури, или се стремят да постигнат целите си чрез насилие.
      (3) Законът определя организациите, които подлежат на регистрация, реда за тяхното прекратяване, както и взаимоотношенията им с държавата.
      Чл. 45.
      Гражданите имат право на жалби, предложения и петиции до държавните органи.

      II. ЗАКОНОВИ ОСНОВАНИЯ

      1.Международни актове
      Всеобща Декларация за Правата на Човека (съкр.ВДПЧ), член 21- Всеки човек има право да участва в управлението на своята държава пряко или чрез свободно избрани представители.
      ВДПЧ, член 20 – Всеки човек има право на свобода на мирни събрания и сдружения.

      2.Закон за прякото участие на гражданите в държавната власт и местното самоуправление (съкр.ЗПУГДВМС )
      Чл. 3. (1) Прякото участие се осъществява чрез:
      1. референдум;
      2. гражданска инициатива;
      3. (нова – ДВ, бр. 42 от 2012 г.) европейска гражданска инициатива по смисъла на чл. 2, т. 1 от Регламент (ЕС) № 211/2011;
      4. (предишна т. 3 – ДВ, бр. 42 от 2012 г.) общо събрание на населението.
      (2) Референдумът може да се произвежда на национално и местно ниво.
      (3) (Доп. – ДВ, бр. 42 от 2012 г.) Гражданската инициатива може да се провежда на национално, европейско и местно ниво, а общото събрание на населението – на местно ниво.

      3.Административно процесуален кодекс (съкр.АПК)
      Чл. 107. (1) По реда на тази глава се разглеждат предложенията и сигналите, подадени до административни органи, както и до други органи, които осъществяват публичноправни функции.
      (2) Тази глава не се прилага за предложенията и сигналите, за чието разглеждане и решаване в закон е предвиден друг ред.
      (3) Предложения могат да се правят за усъвършенстване на организацията и дейността на органите по ал. 1 или за решаване на други въпроси в рамките на компетентността на тези органи.
      (4) Сигнали могат да се подават за злоупотреби с власт и корупция, лошо управление на държавно или общинско имущество или за други незаконосъобразни или нецелесъобразни действия или бездействия на административни органи и длъжностни лица в съответните администрации, с които се засягат държавни или обществени интереси, права или законни интереси на други лица.

      4.Закон за достъп до обществена информация (съкр.ЗДОИ)
      Чл.3. (1) (Изм. – ДВ, бр. 104 от 2008 г.) Този закон се прилага за достъп до обществената информация, която се създава или се съхранява от държавните органи, техните териториални звена и органите на местното самоуправление в Република България, наричани по-нататък “органите”.
      (2) (Изм. – ДВ, бр. 104 от 2008 г.) Този закон се прилага и за достъп до обществена информация, която се създава и съхранява от:
      1. публичноправни субекти, различни от тези по ал. 1, включително публичноправните организации;
      2. физически и юридически лица само относно извършвана от тях дейност, финансирана със средства от консолидирания държавен бюджет и средства от фондове на Европейския съюз или предоставени от Европейския съюз по проекти и програми.
      (3) (Нова – ДВ, бр. 49 от 2007 г., изм. – ДВ, бр. 104 от 2008 г.) Организациите от обществения сектор са длъжни да предоставят информация от обществения сектор за повторно използване, с изключение на предвидените в този закон случаи.
      (4) (Нова – ДВ, бр. 49 от 2007 г., изм. – ДВ, бр. 97 от 2015 г., в сила от 12.01.2016 г.) Организации от обществения сектор са субектите по ал. 1 и ал. 2, т. 1.

      5. Закон за местното самоуправление и местната администрация (Съкр.ЗМСМА)
      Чл. 28. (Доп. – ДВ, бр. 65 от 1995 г., изм. – ДВ, бр. 69 от 1999 г., в сила от 03.08.1999 г., изм. – ДВ, бр. 69 от 2003 г., в сила от 27.10.2003 г.) (1) Заседанията на общинския съвет и на неговите комисии са открити. По изключение общинският съвет може да реши отделни заседания да са закрити.
      (2) Гражданите могат да присъстват на заседанията на общинския съвет и на неговите комисии, като заемат специално определените за тях места.
      (3) Гражданите могат да се изказват, да отправят питания, становища и предложения от компетентността на общинския съвет, кмета или общинската администрация, представляващи обществен интерес, и да получават отговори по ред, начин и в срок, определени в правилника по чл. 21, ал. 3.

      6. Право на протест – ЗАКОН ЗА СЪБРАНИЯТА, МИТИНГИТЕ И МАНИФЕСТАЦИИТЕ (Съкр.ЗСММ)
      Чл. 2. Събрания, митинги и манифестации могат да се организират и провеждат от граждани, от сдружения, от политически и други обществени организации.
      Чл. 3. На събранията, митингите и манифестациите гражданите изразяват мнения, възгледи и становища по въпроси от политически, икономически, социален, културен или друг характер чрез слово, плакати, макети и по друг подходящ начин.
      Чл. 4. Гражданите не могат да бъдат преследвани и наказвани за организиране и участие в събрания, митинги и манифестации и за изразените от тях мнения, възгледи и становища, освен ако това съставлява престъпление или друго правонарушение.

      7. Гражданска активност срещу престъпления – Наказателен кодекс (Съкр.НК)
      Чл. 12а. (Нов – ДВ, бр. 62 от 1997 г.) (1) Не е общественоопасно причиняването на вреди на лице, извършило престъпление при неговото задържане за предаване на органите на властта и предотвратяване на възможността за извършване на друго престъпление, ако няма друг начин за неговото задържане и ако при това задържане не е допуснато превишаване на необходимите и законосъобразни мерки.
      (2) Необходимите мерки за задържане на лице, извършило престъпление, се превишават тогава, когато има явно несъответствие между характера и степента на обществената опасност на извършеното от задържаното лице престъпление и обстоятелствата по задържането, както и когато на лицето без необходимост се причинява явно прекомерна вреда. В тези случаи наказателна отговорност се носи само в случаите на умишлено причиняване на вредата.

      III. ФОРМИ НА ГРАЖДАНСКИ ОРГАНИЗАЦИИ И ИНИЦИАТИВИ

      1.Неформални организации и граждански инициативи
      Неформални граждански огранизации са всякакви обособени и организирани групи от граждани, обединени от общи интереси, виждания или цели. – Групи в социалните мрежи, приятелски, съседски или професионални кръгове, клубове или групи.

      Неформални граждански инициативи са всякакви обществени активности, които не предполагат осъществяване на административноправни процедури, но имат въздествие върху обществеността или властта.

      2.Формални организации
      По реда на Закона за юридическите лица с нестопанска цел (Съкр. ЗЮЛНЦ) – Сдружения или Фондации
      По реда на Закона за народните читалища (Съкр. ЗНЧ) Читалища и читалищни настоятелства
      По реда на Кодекса на труда (Съкр.КТ) Синдикални организации
      По реда на Закона за кооперациите (ЗК)- Кооперативни организации, Търговски закон (ТЗ)- търговски дружества и Закон за задълженията и договорите (ЗЗД) – граждански дружества на договорна основа.

      • Темата беше редактирана на преди 10 месеца от Администратор.
      • Темата беше редактирана на преди 9 месеца от Администратор.
      • Темата беше редактирана на преди 7 месеца, 3 седмици от Администратор.
      • Темата беше редактирана на преди 7 месеца, 2 седмици от kostadin.
    • #3498
      Пламен Кирилов
      Участник

      Можете да вземате решения, които са задължителни за вашия
      общински Кмет или Общински Съвет !

      Ако сте гражданин с избирателно право в община, населено място, кметство, район или квартал с население до 10 000 жители, може да сте инициатор на такова решение! Това е ВЪЗМОЖНО по реда предвиден в Закона за пряко участие на гражданите в държавната власт и местното самоуправление.

      Това става с провеждане на Общо събрание на населението (ОСН).
      ОСН може да решава всякакви въпроси от местно значение, които могат да бъдат решавани от общинския съвет или кмета на общината, района или населеното място. Това могат да са решения по въпроси, съгласно Списъка по-долу.
      Ако ОСН приеме решение по такъв въпрос, Общинският съвет или кметът на общината са длъжни да издадат съответните актове за предприемане на необходимите действия в срок до един месец от приемането на решението на ОСН в общината, района или кметството, освен ако самото общо събрание на населението не е определило по-дълъг срок. Общинският съвет предприема необходимите действия в срок до един месец от приемането на решението на общото събрание на населението в населеното място или квартала.
      В общини, райони, кметства, населени места и квартали с население над 1000 жители ОСН може да се провежда по избирателни секции на няколко различни места, в определен срок (провеждат се няколко събрания), АКО така се приеме за правилно от организаторите.
      ОСН се състои от всички граждани с избирателни права на територията на общината, района, кметството, населеното място или квартала, които имат постоянен или настоящ адрес в съответната община, район или кметство преди определената за събранието дата. Кметът на общината, на района или на кметството изготвя и поддържа актуализирани списъците на гражданите с избирателни права от състава на общото събрание.
      ОСН се свиква от кмета на общината, района или кметството по негова инициатива; по решение на общинския съвет; ИЛИ по искане на най-малко една петдесета, но не по-малко от 20 граждани с избирателни права с постоянен или настоящ адрес на територията на общината, района, кметството, населеното място или квартала към момента на формулиране на искането. В този случай инициативата с подписка за свикване на ОСН се организира от инициативен комитет на граждани, състоящ се от трима до 9 членове, включително председател.
      Всеки гражданин, който иска да подкрепи предложението, вписва в бланката трите си имена, ЕГН, постоянния или настоящия адрес и подпис. Той може да положи подписа си еднократно в подписката.
      Инициативният комитет внася подписката при кмета, който в посочения в нея срок е длъжен да свика ОСН. Съобщението за свикване на ОСН съдържа: деня и часа на събранието; мястото на провеждане; въпросите, които се предлагат за обсъждане. Съобщението се разгласява, като оповестяването трябва да бъде не по-късно от 15 дни преди насрочената дата за провеждане на събранието.
      ОСН се провежда не по-рано от 15 дни и не по-късно от един месец след като бъде оповестено, като се провежда в извънработно време.
      Разходите по организацията на ОСН се покриват от общинския бюджет.
      ОСН се смята за редовно, ако на него присъстват не по-малко от една четвърт от гражданите с избирателни права в общината, района, кметството, населеното място или квартала. В населени места с до 150 жители за провеждане на общо събрание на населението е необходимо да присъстват поне една трета от гражданите с избирателни права в съответното населено място. Когато в определения час не са се явили посоченият брой граждани, събранието се отлага с един час, след което се провежда с онези, които присъстват. Техният брой обаче не може да бъде по-малък от една десета от всички граждани с избирателни права. Решението се приема с гласовете на не по-малко от половината от присъствалите на събранието гласоподаватели.
      Гласуването в общото събрание е тайно, освен ако самото общо събрание не реши да е явно. Решенията на общото събрание се приемат с мнозинство повече от половината от присъстващите и се обявяват от председателя на комисията незабавно. Комисията изготвя протокол, който се подписва от председателя на комисията и се съхранява в общинската или районната администрация или кметство.
      Решението на общото събрание се обявява от кмета на общината. Въз основа на решението на общото събрание в 7-дневен срок кметът издава заповед, в която конкретизира мерките за неговото изпълнение или внася предложение в общинския съвет за подготовка и приемане на съответно решение, правилник или наредба.
      Когато кметът не свика общо събрание в срока, мълчаливият отказ може да се обжалва в 7-дневен срок пред тричленен състав на съответния административен съд. В 14-дневен срок от получаване на жалбата съдът се произнася с решение, което е окончателно.
      Законността на общото събрание и на неговите решения могат да се обжалват пред тричленен състав на съответния административен съд в 7-дневен срок от провеждането му. Съдът решава спора в 14-дневен срок от получаване на жалбата и неговото решение е окончателно.
      “Квартал” е обособена територия в град, определена с решение на общинския съвет.
      Финансовите средства за извършване на служебни проверки на подписките за местен референдум, за местна гражданска инициатива и за свикване на общо събрание на населението се осигуряват от общинския бюджет на съответната община и се предоставят по бюджета на Министерството на регионалното развитие и благоустройството.

      Възможни въпроси по които ОСН може да взема решения:
      1. Вместо Общинския съвет:
      – одобрява общата численост и структурата на общинската администрация в общината, района и кметството;
      – избор или освобождаване на председателя на общинския съвет;
      – определяне размера на трудовите възнаграждения на кметовете в рамките на действащата нормативна уредба и средствата за работна заплата на персонала от общинския бюджет;
      – приемане и изменение на годишния бюджет на общината, осъществява контрол за изпълнението му
      – определяне размера на местните такси;
      – придобиване, управление и разпореждане с общинско имущество
      – създаване, преобразуване и прекратяване на търговски дружества с общинско имущество и избор на представителите на общината в техните органи;
      – създаване и одобряване на устройствени планове и техни изменения за територията на общината или за части от нея;
      – приемане на стратегии, прогнози, програми и планове за развитие на общината,
      – определяне на изисквания за дейността на физическите и юридическите лица на територията на общината,
      – създаване и за прекратяване на общински фондации и за управлението на дарено имущество;
      – създаване на райони и кметства;
      – прави предложения за административно-териториални промени, засягащи територията и границите на общината;
      – именуване и преименуване на улици, площади, паркове, инженерни съоръжения, вилни зони, курорти и курортни местности и други обекти с общинско значение;
      – произвеждане на референдуми
      – други въпроси от местно значение, които не са от изключителната компетентност на други органи,
      – текущ и последващ контрол върху изпълнението на приетите от Общинския съвет актове;
      – определяне на условията и реда за пътуване по маршрутите на обществения градски транспорт на територията на съответната община;
      2. Вместо Кмета на Общината:
      – назначаване на заместник-кметове и определяне на техните функции, кметските наместници, ръководителите на звената на издръжка от общинския бюджет, началниците и служителите в общинската администрация,
      – налагане на предвидените от закона дисциплинарни наказания на лица, служебно подчинени на Кмета на общината;
      – мерки за опазването на обществения ред,
      – другите правомощия на кмет на община, съгласно различни Закони, виж накрая примерен списък.
      3. Вместо Кмета на район или кметство:
      – по изпълнение на бюджета на общината в частта му за района / кметството;
      – за провеждането на благоустройствени, комунални и други мероприятия;
      – за стопанисването на обекти на общинската собственост;
      – за назначаване и освобождаване на служителите от общинската администрация в района или кметството,
      – за предприемане на мерки за подобряване и възстановяване на околната среда и организиране на охраната на полските имоти;
      – за извършването на административни услуги на физически и юридически лица;
      – за спазването на обществения ред; вкл. и за организиране на някои действия по Закона за МВР, на съответната територия до пристигане на полицейски орган;
      – организиране на защитата на населението при бедствия и аварии;
      – изпълнението на актовете на общинския съвет и на кмета на общината, отнасящи се до територията и гражданите на района или кметството.

      Редът и условията за свикване и провеждане на ОСН е регламентиран така:

      ЗАКОН ЗА ПРЯКО УЧАСТИЕ НА ГРАЖДАНИТЕ
      В ДЪРЖАВНАТА ВЛАСТ И МЕСТНОТО САМОУПРАВЛЕНИЕ

      Глава четвърта.
      ОБЩО СЪБРАНИЕ НА НАСЕЛЕНИЕТО

      Общо събрание на населението
      Чл. 54. (1) Общо събрание на населението се провежда за решаване на въпроси от местно значение, компетентността за чието решаване по целесъобразност е предоставена на съответния общински съвет или кмет.
      (2) Общинският съвет или кметът на общината са длъжни да издадат съответните актове за предприемане на необходимите действия в срок до един месец от приемането на решението на общото събрание на населението в общината, района или кметството, освен ако самото общо събрание на населението не е определило по-дълъг срок.
      (3) Общинският съвет предприема необходимите действия в срок до един месец от приемането на решението на общото събрание на населението в населеното място или квартала.
      Място на провеждане на общото събрание
      Чл. 55. (1) Общо събрание на населението се провежда в общини, райони, кметства, населени места и квартали с население до 10 000 жители.
      (2) В общини, райони, кметства, населени места и квартали с население над 1000 жители общото събрание може да се провежда по избирателни секции на няколко места в определен срок. В тези случаи за всяко отделно събрание се прилагат разпоредбите на тази глава.

      Състав на общото събрание
      Чл. 56. (1) Общото събрание се състои от всички граждани с избирателни права на територията на общината, района, кметството, населеното място или квартала, които имат постоянен или настоящ адрес в съответната община, район или кметство преди определената за събранието дата.
      (2) Кметът на общината, на района или на кметството изготвя и поддържа актуализирани списъците на гражданите с избирателни права от състава на общото събрание по ал. 1.

      Инициатива за свикване на общото събрание
      Чл. 57. (1) Общото събрание на населението се свиква от кмета на общината, района или кметството по:
      1. негова инициатива;
      2. решение на общинския съвет;
      3. искане на най-малко една петдесета, но не по-малко от 20 граждани с избирателни права с постоянен или настоящ адрес на територията на общината, района, кметството, населеното място или квартала към момента на формулиране на искането.
      (2) В случаите по ал. 1, т. 3 инициативата с подписка за свикване на общо събрание на населението се организира от инициативен комитет на граждани, състоящ се от трима до 9 членове, включително председател.
      (3) На отделен ред в бланката се отбелязва, че личните данни няма да се използват за други цели, освен за общото събрание. В графа “забележки” се вписват и данните на придружителя, ако лицето е с физически или зрителни увреждания и има нужда от помощ при изразяване на волята си.
      (4) Всеки гражданин, който иска да подкрепи предложението, вписва в бланката трите си имена, ЕГН, постоянния или настоящия адрес и подпис. Той може да положи подписа си еднократно в подписката.
      (5) Инициативният комитет внася подписката при кмета, който в посочения в нея срок е длъжен да свика общото събрание на населението. Подписката се внася и в структуриран електронен вид, като съдържа данните на гражданите, положили саморъчен подпис, в последователността, в която са вписани в подписката. Кметът изпраща подписката в структуриран електронен вид на териториалното звено на Главна дирекция “Гражданска регистрация и административно обслужване” към Министерството на регионалното развитие и благоустройството, което извършва незабавно служебна проверка. Когато се установи наличието на необходимия брой подписи, изискуеми по ал. 1, т. 3, проверката се преустановява и се изготвя протокол, който се изпраща на кмета на общината.
      (6) Съобщението за свикване на общото събрание съдържа:
      1. деня и часа на събранието;
      2. мястото на провеждане;
      3. въпросите, които се предлагат за обсъждане.
      (7) Съобщението се разгласява, като оповестяването трябва да бъде не по-късно от 15 дни преди насрочената дата за провеждане на събранието.

      Провеждане на общото събрание
      Чл. 58. (1) Общото събрание се провежда не по-рано от 15 дни и не по-късно от един месец след като бъде оповестено.
      (2) Общото събрание се провежда в извънработно време.

      Разходи
      Чл. 59. Разходите по организацията на общото събрание на населението се покриват от общинския бюджет.
      Кворум
      Чл. 60. (1) Общото събрание на населението се смята за редовно, ако на него присъстват не по-малко от една четвърт от гражданите с избирателни права в общината, района, кметството, населеното място или квартала.
      (2) В населени места с до 150 жители за провеждане на общо събрание на населението е необходимо да присъстват поне една трета от гражданите с избирателни права в съответното населено място.
      (3) Когато в определения час не са се явили посоченият брой граждани, събранието се отлага с един час, след което се провежда с онези, които присъстват. Техният брой обаче не може да бъде по-малък от една десета от всички граждани с избирателни права.
      (4) Решението се приема с гласовете на не по-малко от половината от присъствалите на събранието гласоподаватели.
      Гласуване
      Чл. 61. (1) Общото събрание на населението се провежда от комисия от трима до 5 членове, включително председател, избрани с мнозинство повече от половината от присъстващите граждани с избирателни права.
      (2) Гласуването в общото събрание е тайно, освен ако самото общо събрание не реши да е явно. За отчитане на резултатите от явното гласуване събранието избира преброители.
      (3) Комисията одобрява бюлетините за гласуването, когато то е тайно, и организира гласуването и определянето на резултата.
      (4) Решенията на общото събрание се приемат с мнозинство повече от половината от присъстващите и се обявяват от председателя на комисията незабавно.

      Протокол от общото събрание
      Чл. 62. (1) Комисията изготвя протокол, в който се отразяват:
      1. датата, часът на започването, часът на закриването и мястото на събранието;
      2. въпросите, които се обсъждат;
      3. резюме от изказаните предложения и мотиви към тях;
      4. резултатите от гласуването и приетото решение.
      (2) Протоколът се подписва от председателя на комисията и се съхранява в общинската или районната администрация или кметство.

      Определяне на резултатите от гласуването
      Чл. 63. (1) Когато общото събрание се провежда по избирателни секции, резултатите от гласуването в общината, района, кметството, населеното място или квартала се определят като сбор от резултатите от всяко отделно събрание от:
      1. кмета на общината съвместно с председателите на всяко отделно събрание, когато общото събрание се провежда на територията на цялата община;
      2. кмета на общината съвместно с кметовете на райони и кметства и председателите на всяко отделно събрание, когато общото събрание се провежда на територията на района, кметството, населеното място или квартала.
      (2) Решението на общото събрание се обявява от кмета на общината.
      (3) Въз основа на решението на общото събрание в 7-дневен срок кметът издава заповед, в която конкретизира мерките за неговото изпълнение или внася предложение в общинския съвет за подготовка и приемане на съответно решение, правилник или наредба.
      Обжалване
      Чл. 64. (1) Когато кметът не свика общо събрание в срока по чл. 58, мълчаливият отказ може да се обжалва в 7-дневен срок пред тричленен състав на съответния административен съд. В 14-дневен срок от получаване на жалбата съдът се произнася с решение, което е окончателно.
      (2) Законността на общото събрание и на неговите решения могат да се обжалват пред тричленен състав на съответния административен съд в 7-дневен срок от провеждането му. Съдът решава спора в 14-дневен срок от получаване на жалбата и неговото решение е окончателно.

      Допълнителни разпоредби
      § 1. “Квартал” по смисъла на този закон е обособена територия в град, определена с решение на общинския съвет.
      § 1а. Финансовите средства за извършване на служебни проверки на подписките за местен референдум, за местна гражданска инициатива и за свикване на общо събрание на населението се осигуряват от общинския бюджет на съответната община и се предоставят по бюджета на Министерството на регионалното развитие и благоустройството.

      СПИСЪК на Закони, предвиждащи правомощия за Кметове на Общини
      (списъкът е неизчерпателен)

      Закон за местните данъци и такси
      ЗАКОН за общинската собственост
      ЗАКОН за пътищата
      Закон за опазване на земеделските земи
      ЗАКОН за опазване на селскостопанското имущество
      Закон за концесиите
      Закон за подземните богатства
      ЗАКОН за здравето
      ЗАКОН за защитените територии
      ЗАКОН за чистотата на атмосферния въздух
      ЗАКОН за биологичното разнообразие

      Закон за горите
      ЗАКОН за водите
      ЗАКОН за защита на животните
      Закон за ветеринарномедицинската дейност
      Закон за лечебните растения
      ЗАКОН за пчеларството
      ЗАКОН за опазване на околната среда
      ЗАКОН за отговорността за предотвратяване и отстраняване на екологични щети
      ЗАКОН за управление на отпадъците
      ЗАКОН за защита от шума в околната среда
      ЗАКОН за личната помощ
      ЗАКОН за социалните услуги
      ЗАКОН за народните читалища
      ЗАКОН за обществените библиотеки
      Закон за културното наследство
      ЗАКОН за закрила и развитие на културата
      ЗАКОН за защита при бедствия
      Закон за закрила на детето
      Закон за защита от домашното насилие
      ЗАКОН за събранията, митингите и манифестациите
      ЗАКОН за управление на етажната собственост
      Закон за движението по пътищата
      Закон за защита на потребителите
      Закон за вероизповеданията;
      Закон за предучилищното и училищното образование
      Закон за автомобилните превози
      Закон за енергията от възобновяеми източници
      Закон за изпълнение на наказанията и задържането под стража
      Закон за регионалното развитие
      Закон за противодействие на тероризма
      Закон за частната охранителна дейност
      Закон за приватизация и следприватизационен контрол
      Закон за кадастъра и имотния регистър
      Закон за устройството на черноморското крайбрежие
      ЗАКОН за административно-териториалното устройство на Република България
      ЗАКОН за борба с трафика на хора
      ЗАКОН за опазване на обществения ред при провеждането на спортни мероприятия
      ЗАКОН за устройство на територията
      ЗАКОН за финансовото управление и контрол в публичния сектор
      ЗАКОН за геодезията и картографията
      ЗАКОН за гражданската регистрация
      ЗАКОН за туризма
      ЗАКОН за физическото възпитание и спорта
      ЗАКОН за собствеността
      ЗАКОН за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество
      ЗАКОН за убежището и бежанците
      и други

Преглеждане на 1 раздел отговори
  • Трябва да влезете в профила си, за да отговорите в темата.